Вече може да поръчате предпремиерно на имейл: dermenci@hotmail.com
Премиерата ще бъде на 01 Ноември 2025 г. от 18:00 часа в РИМ Пловдив, Пл. “Съединение” 1
Заповядайте да се запознаем!
Меки корици: цена 24.90 лева
СЯНКАТА НА ВРЕМЕТО
Избрани разкази
РОЗИНСКИ
Издателство: Розински
Розино,2025
1© Розински, 2025
© Издателство „Розински“, 2025
Редактор: София Димитрова
Художник: Михаил Милев
Технически редактор: Милев, Милко
Коректор: Мехмед Дерменджи
Автор: Розински
ISBN:0000000
Всички права запазени.
Нито една част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана под каквато и да
е форма или по какъвто и да е начин без писмено съгласие на издателя.
Да се върнеш към корените си е повече от пътуване – то е изповед. Българското село пази дъх на земя, камбанен звън, молитва от минарето, шум от чукове в ковачница, детски смях край чешмата. Там животът е
суров, ала пълен; тежък, ала светъл; обикновен, ала голям. В селото всяка дума е нож или лек, всяко зрънце хляб – милост, всяка сълза – свидетелство, че
човекът живее не само за себе си.
Тази книга е родена от нуждата да се разкаже именно за това – за хората на българските села, за тяхната обич и мъка, за жертвите им и за тяхната неподатлива сила. Във всяка история ще откриете лица, които може
би познавате – дюлгерин със здрави ръце и честна дума; майка, която пази нивата си като светиня; дете, което дели троха с още по-малкото си сестриче. Няма измислица – има живот. Няма украса – има истина.
Разказите тук не са писани, за да се харесат на времето - те са писани, за да го надживеят. В тях ще чуете гласа
на една България, която днес бързаме да забравим, но без която не можем да съществуваме. България на
калдъръмения път и на глинения праг; на песента край огъня и на молитвата пред иконата; на сълзите, които струват повече от злато.
Авторът, Розински, е човек от сърцето на Родопската долина – от село Розино. Талантът му не е украшение, а мисия: да пази и предава. Той не пише за герои от книги, а за хора, които е виждал и чувал; не измисля, а събира; не украсява, а изважда светлина от сенките.
В неговото слово има честност, която боде, и нежност, която лекува. Тези страници не са само за четене. Те са за преживяване. В тях ще се спънете, ще се усмихнете, ще се ядосате, ще се разплачете. Ще вървите по прашните улици на Розино, ще чуете вятъра над Сопот, ще вдъхнете мириса на хляб, който се пече в бедна, но топла къща. Ще видите как хората се борят със суша, с глад, с неправда, но не губят едно – достойнството си.
В този увод няма обещание за лесно четиво. Тук няма да откриете лъскави приказки и измислени финали. Но ако отворите сърцето си, ще получите нещо повече –
огледало. Огледало, в което ще видите и своето лице, и лицето на народа, от който сте. Защото всеки човек носи в себе си по малко от сиромаха, от майката, от детето, от чорбаджията, от попа и от бабата с билките.
Книгата, която държите, е покана. Покана да се върнем назад, за да намерим сили напред. Покана да пазим земята, която ни храни, и думата, която ни държи. Покана да не забравяме, че България започва
от селото – от нивата, от прага, от хляба, от сълзата.
Нека тези истории ви станат близки. Нека от всяка дума израсте уважение към онзи живот, който е прост,
но вечен. Нека вие, читателите, пренесете занапред онова, което разказите пазят – че човек е голям не със златото си, а с милостта си.
Съдържание
Под сянката на Балкана – Разказ за Розино.............................. 6
Ревност............................................... 14
Розовите градини .......................... 18
Сватба в Карлово....................... 23
Старост – нерадост ..................................... 28
В сенките на ореха ................................... 31
В нивата ........................................... 35
Сълзите на една май.................................... 39
Байрам в Розовата долина ........... 43
Хлябът на прошката .................................... 49
Великден е ............................... 53
Любов, загуба и надежда в долината ......... 59
Мъглата над долината ................................ 63
Розовите градини ............................ 69
Спасовден ................................................ 75
На прошка ..................................... 79
Комат хляб за клетия сирак .................. 83
Бедният розоберач ................... 88
Станоевият дъб ............................ 94
Жътва в Клисура ............................. 99
Под сянката на Балкана – Разказ за Розино
Розино, скътано под могъщите върхове на Стара планина, беше село, което дишаше в ритъма на вековни традиции и непреходна природа. На изгрев
слънцето сякаш милваше покривите на къщите, а прохладният вятър разнасяше аромата на околните
гори, обвит в тънък дъх на рози и дива мента.
Беше лято. Полето, застлано с разцъфнали розови градини, приличаше на море от цветове. Селяните, които още не бяха свършили утринната си молитва,
вече се събираха с кошници и глинени стомни. Това беше време на труд и песни, но тази година във въздуха се усещаше напрежение. Земята на селото, която поколения наред бе хранила хората, беше станала обект на спор – такъв, който заплашваше да разруши мира.
Измежду всички селяни най-виден беше дядо Станчо - старец със стоманен поглед и ръце, вдълбани от времето. Той седеше под вековния дъб на площада, слушаше шепота на селото и си припомняше времената, когато тези земи се бранеха с кръв.
– Знаете ли – каза той с дрезгавия си глас – земята е нашата чест. Ако я дадем, вече няма да сме хора, а
само сенки, които чакат края си.
До него стоеше младият Стоян, племенникът му. Лицето му бе мрачно, а погледът – като проблясък на
нож.
– Не може така, дядо – каза Стоян. – Чифликчията от Карлово си мисли, че парите му ще ни уплашат. Но аз ще му покажа, че Балканът пази своите.
Дядо Станчо се усмихна тъжно.
— Балканът пази само тези, които имат вяра. Но вярата не е само в думите, момче. Тя е и в действията. Селяните започнаха да се събират на площада. Жените, с изправени гръбове и закърпени носии,
шепнеха за децата си, а мъжете стискаха юмруци, готови да бранят всяка педя от тази земя. Слънцето вече беше високо, когато се чу тропотът на коне. Чифликчията дойде, както беше обещал, придружен
от двама стражи с пушки.
– Станчо – извика той още отдалече – дошъл съм с мир. Но ако няма разум, ще се наложи да го наложа аз.
Селяните се сгъстиха около стареца. Стоян пристъпи напред.
– Земята не е за продан, чорбаджи. Тук няма кой да
купува и да продава. Тази земя е на Балкана и на хората му.
Чифликчията се изсмя.
– Няма смисъл от гордост, момче. Парите ми ще направят твоята земя по-плодородна, а животът ви – по-лесен. Не бъди глупав.
Стоян направи крачка напред. Очите му блеснаха.
– Парите ти не струват тук. Само вятърът знае колко сълзи са паднали върху тая земя. И само ние знаем какда я браним.
Селяните зашумяха. Старецът вдигна ръка за тишина.
– Чорбаджи, тук си само гост. Ако искаш мир, си добре дошъл. Но ако искаш да вземеш нещо, което не
ти принадлежи, по-добре си иди.
Чифликчията усети, че в тези думи има нещо, което дори парите му не могат да сломят. Той стисна юздите и, без да каже повече, се обърна. Вятърът поде гласовете на селяните, а Балканът стоеше като вечен страж над тях.
Този ден Розино запази своя облик – не просто място, а душа на хората, които го бранеха.
цена 24.90 лв
Мека корица
Вече може да поръчате предпремиерно на имейл: dermenci@hotmail.com
Премиерата ще бъде на 01 Ноември 2025 г. от 18:00 часа в РИМ Пловдив, Пл. “Съединение” 1
Заповядайте да се запознаем!
Премиерата ще бъде на 01 Ноември 2025 г. от 18:00 часа в РИМ Пловдив, Пл. “Съединение” 1
Заповядайте да се запознаем!
Меки корици: цена 24.90 лева
СЯНКАТА НА ВРЕМЕТО
Избрани разкази
РОЗИНСКИ
Издателство: Розински
Розино,2025
1© Розински, 2025
© Издателство „Розински“, 2025
Редактор: София Димитрова
Художник: Михаил Милев
Технически редактор: Милев, Милко
Коректор: Мехмед Дерменджи
Автор: Розински
ISBN:0000000
Всички права запазени.
Нито една част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана под каквато и да
е форма или по какъвто и да е начин без писмено съгласие на издателя.
Да се върнеш към корените си е повече от пътуване – то е изповед. Българското село пази дъх на земя, камбанен звън, молитва от минарето, шум от чукове в ковачница, детски смях край чешмата. Там животът е
суров, ала пълен; тежък, ала светъл; обикновен, ала голям. В селото всяка дума е нож или лек, всяко зрънце хляб – милост, всяка сълза – свидетелство, че
човекът живее не само за себе си.
Тази книга е родена от нуждата да се разкаже именно за това – за хората на българските села, за тяхната обич и мъка, за жертвите им и за тяхната неподатлива сила. Във всяка история ще откриете лица, които може
би познавате – дюлгерин със здрави ръце и честна дума; майка, която пази нивата си като светиня; дете, което дели троха с още по-малкото си сестриче. Няма измислица – има живот. Няма украса – има истина.
Разказите тук не са писани, за да се харесат на времето - те са писани, за да го надживеят. В тях ще чуете гласа
на една България, която днес бързаме да забравим, но без която не можем да съществуваме. България на
калдъръмения път и на глинения праг; на песента край огъня и на молитвата пред иконата; на сълзите, които струват повече от злато.
Авторът, Розински, е човек от сърцето на Родопската долина – от село Розино. Талантът му не е украшение, а мисия: да пази и предава. Той не пише за герои от книги, а за хора, които е виждал и чувал; не измисля, а събира; не украсява, а изважда светлина от сенките.
В неговото слово има честност, която боде, и нежност, която лекува. Тези страници не са само за четене. Те са за преживяване. В тях ще се спънете, ще се усмихнете, ще се ядосате, ще се разплачете. Ще вървите по прашните улици на Розино, ще чуете вятъра над Сопот, ще вдъхнете мириса на хляб, който се пече в бедна, но топла къща. Ще видите как хората се борят със суша, с глад, с неправда, но не губят едно – достойнството си.
В този увод няма обещание за лесно четиво. Тук няма да откриете лъскави приказки и измислени финали. Но ако отворите сърцето си, ще получите нещо повече –
огледало. Огледало, в което ще видите и своето лице, и лицето на народа, от който сте. Защото всеки човек носи в себе си по малко от сиромаха, от майката, от детето, от чорбаджията, от попа и от бабата с билките.
Книгата, която държите, е покана. Покана да се върнем назад, за да намерим сили напред. Покана да пазим земята, която ни храни, и думата, която ни държи. Покана да не забравяме, че България започва
от селото – от нивата, от прага, от хляба, от сълзата.
Нека тези истории ви станат близки. Нека от всяка дума израсте уважение към онзи живот, който е прост,
но вечен. Нека вие, читателите, пренесете занапред онова, което разказите пазят – че човек е голям не със златото си, а с милостта си.
Съдържание
Под сянката на Балкана – Разказ за Розино.............................. 6
Ревност............................................... 14
Розовите градини .......................... 18
Сватба в Карлово....................... 23
Старост – нерадост ..................................... 28
В сенките на ореха ................................... 31
В нивата ........................................... 35
Сълзите на една май.................................... 39
Байрам в Розовата долина ........... 43
Хлябът на прошката .................................... 49
Великден е ............................... 53
Любов, загуба и надежда в долината ......... 59
Мъглата над долината ................................ 63
Розовите градини ............................ 69
Спасовден ................................................ 75
На прошка ..................................... 79
Комат хляб за клетия сирак .................. 83
Бедният розоберач ................... 88
Станоевият дъб ............................ 94
Жътва в Клисура ............................. 99
Под сянката на Балкана – Разказ за Розино
Розино, скътано под могъщите върхове на Стара планина, беше село, което дишаше в ритъма на вековни традиции и непреходна природа. На изгрев
слънцето сякаш милваше покривите на къщите, а прохладният вятър разнасяше аромата на околните
гори, обвит в тънък дъх на рози и дива мента.
Беше лято. Полето, застлано с разцъфнали розови градини, приличаше на море от цветове. Селяните, които още не бяха свършили утринната си молитва,
вече се събираха с кошници и глинени стомни. Това беше време на труд и песни, но тази година във въздуха се усещаше напрежение. Земята на селото, която поколения наред бе хранила хората, беше станала обект на спор – такъв, който заплашваше да разруши мира.
Измежду всички селяни най-виден беше дядо Станчо - старец със стоманен поглед и ръце, вдълбани от времето. Той седеше под вековния дъб на площада, слушаше шепота на селото и си припомняше времената, когато тези земи се бранеха с кръв.
– Знаете ли – каза той с дрезгавия си глас – земята е нашата чест. Ако я дадем, вече няма да сме хора, а
само сенки, които чакат края си.
До него стоеше младият Стоян, племенникът му. Лицето му бе мрачно, а погледът – като проблясък на
нож.
– Не може така, дядо – каза Стоян. – Чифликчията от Карлово си мисли, че парите му ще ни уплашат. Но аз ще му покажа, че Балканът пази своите.
Дядо Станчо се усмихна тъжно.
— Балканът пази само тези, които имат вяра. Но вярата не е само в думите, момче. Тя е и в действията. Селяните започнаха да се събират на площада. Жените, с изправени гръбове и закърпени носии,
шепнеха за децата си, а мъжете стискаха юмруци, готови да бранят всяка педя от тази земя. Слънцето вече беше високо, когато се чу тропотът на коне. Чифликчията дойде, както беше обещал, придружен
от двама стражи с пушки.
– Станчо – извика той още отдалече – дошъл съм с мир. Но ако няма разум, ще се наложи да го наложа аз.
Селяните се сгъстиха около стареца. Стоян пристъпи напред.
– Земята не е за продан, чорбаджи. Тук няма кой да
купува и да продава. Тази земя е на Балкана и на хората му.
Чифликчията се изсмя.
– Няма смисъл от гордост, момче. Парите ми ще направят твоята земя по-плодородна, а животът ви – по-лесен. Не бъди глупав.
Стоян направи крачка напред. Очите му блеснаха.
– Парите ти не струват тук. Само вятърът знае колко сълзи са паднали върху тая земя. И само ние знаем какда я браним.
Селяните зашумяха. Старецът вдигна ръка за тишина.
– Чорбаджи, тук си само гост. Ако искаш мир, си добре дошъл. Но ако искаш да вземеш нещо, което не
ти принадлежи, по-добре си иди.
Чифликчията усети, че в тези думи има нещо, което дори парите му не могат да сломят. Той стисна юздите и, без да каже повече, се обърна. Вятърът поде гласовете на селяните, а Балканът стоеше като вечен страж над тях.
Този ден Розино запази своя облик – не просто място, а душа на хората, които го бранеха.
цена 24.90 лв
Мека корица
Вече може да поръчате предпремиерно на имейл: dermenci@hotmail.com
Премиерата ще бъде на 01 Ноември 2025 г. от 18:00 часа в РИМ Пловдив, Пл. “Съединение” 1
Заповядайте да се запознаем!
Детски приказки
“Твоето име ………………. е вълшебно!
Нека всяко дете бъде герой в моята първа книга за деца!
Двадесет и седем заглавия за момчета и момичета, двадесет и седем уникални истории с вашето име! Меки корици, 90 страници!
*на местата с многоточие напишете вашето име или на ваш близък!
Приятно четене!
Благодарности за подкрепата и увереността, която ми вдъхвате.
Розински
“Твоето име ………………. е вълшебно!
Нека всяко дете бъде герой в моята първа книга за деца!
Двадесет и седем заглавия за момчета и момичета, двадесет и седем уникални истории с вашето име! Меки корици, 90 страници!
*на местата с многоточие напишете вашето име или на ваш близък!
Приятно четене!
Благодарности за подкрепата и увереността, която ми вдъхвате.
Розински
Твоето име ………….. е вълшебно!
Увод
В далечната земя, сгушена между величествените склонове на Стара планина и зелените хълмове на Средна гора, се намира едно необикновено кътче – Розовата долина. Там, където утринната мъгла обгръща високите върхове, а ароматът на розите се носи над полетата, са разположени градчето Карлово и малкото, но славно село Розино. Тези места са част от едно кралство, където всяко дете може да намери своето приключение. Тук природата изобилства от вълшебства и легенди.
Стара планина, като голям пазител, простира своите могъщи върхове над Карлово и Розино. От векове тя пази тайните на тези земи. Хората разказват, че в самото сърце на планината се крие мистериозна пътека. Тя води към магически извор, който никога не пресъхва. Според преданията изворът е пазен от красива принцеса, чийто живот е свързан с вълшебствата на планината. Говори се, че само онзи, който носи чисто сърце и смел дух, може да я зърне. Ако тя му се усмихне, желанията му ще бъдат чути от самата планина.
Но тази земя не е известна само с легендите за принцесата. Тук живее и един необикновен човек – Розински. Той е пазител на древната мелница в Розино, която се извисява до речното корито като свещен символ на трудолюбието и магията. Розински не е просто мелничар. Той е човекът, който пази най-дълбоките тайни на Розовата долина и легендите на Карлово и Розино. Всяка вечер, когато залезът окъпе Стара планина в златиста светлина, той сяда до мелницата си и разказва истории, които сякаш идват от самата земя.
Някои от неговите разкази описват смели деца, които са пътешествали из хълмовете на Средна гора и са открили скрити пещери, в които блестят кристали. Други говорят за древни съкровища, скрити в планинските пещери и пазени от дивите рози. А най-невероятните истории са за онези, които са намерили пътя към принцесата и са получили нейните благословии.
Розински е известен със своята мъдрост и доброта. Той винаги е готов да посрещне децата, които търсят отговори и чудеса. Розински вярва, че всяко дете, стъпило в тази земя, е герой на своя собствена история. Според него, вълшебствата се раждат тогава, когато вярваме в тях. Той показва на децата, че най-силната магия не е скрита в заклинанията. Тя се намира в смелото сърце и добротата.
Сега, когато държиш тази книга в ръцете си, ти ставаш част от легендите за Розовата долина, Карлово и Розино. Приеми поканата на Розински и нека твоето пътешествие започне от първата страница. От всяка история ще научиш за смелостта, приятелството и магията, която носи величествената природа на тези древни земи. Долината на розите, Стара планина и Средна гора са изпълнени с чудеса. Най-голямото чудо е пътешествието, което правим в собствените си сърца.
**********************************************************
Съдържание:
……………….. и мистериозната карта на Розовата долина
В едно малко селце, сгушено в подножието на Стара планина, живееше момче на име ………………... То беше смело и имаше богато въображение. ………………... винаги беше готов за ново приключение. Дните си прекарваше в обиколки из горите и ливадите, като изследваше всяко скрито кътче и малка пътечка около Розовата долина. Но знаеше, че долината крие повече, отколкото хората можеха да видят. Още от малък беше чувал приказки за древни съкровища и тайни, които се разкриват само на онези, които вярват в магията.
Една лятна утрин, докато се разхождаше край старата мелница на дядо Розински, ………………... забеляза нещо необичайно. Зад купчина стари чували се подаваше крайче от пергамент. Любопитството го обзе мигновено и той се втурна към него. Протегна ръка и внимателно го издърпа. Оказа се стара карта – изпъстрена с криволичещи линии и мистериозни символи, които показваха път, който ………………... не бе виждал преди. В самия център на картата бе нарисувана роза, обгърната от малки звездички. Под нея, с почти заличени букви, пишеше: „Пътят към сърцето на Розовата долина“.
– Значи това е вярно! – възкликна ………………..., а очите му блестяха от вълнение. – Тази карта ще ме отведе право в сърцето на магията!
Той прибра картата в джоба си и се затича към дома, за да се приготви. Взе всичко, което можеше да му потрябва – малка торбичка със закуска, вода и фенерче. Когато беше готов, погледна отново картата – първата отбелязана спирка беше наречена „Скритата поляна на светулките“.
След като тръгна по тесните горски пътеки, ………………... стигна до малка полянка, осветена от танцуващите светлини на стотици светулки. Докато минаваше през тях, те сякаш го обградиха, и една от светулките му прошепна:
– Поздравяваме те, смел пътешественико. Пътят напред е само за тези, които не се страхуват!
– Не се страхувам! – отвърна ………………..., като се усмихна широко. – Винаги съм искал да открия тайните на тази долина!
Светулките засияха още по-ярко около него и сякаш му показаха пътеката напред. Той продължи към второто отбелязано място на картата – „Езерото на луната“. Там пристигна привечер, когато луната започваше да се показва на хоризонта, а водата отразяваше тъмносиньото небе. ………………... се наведе над брега и забеляза, че на дъното на езерото имаше малък кристал, който блестеше със сребриста светлина.
– Хмм, нещо ми подсказва, че този кристал ще ми бъде полезен – прошепна си той и внимателно го извади от водата.
Кристалът излъчваше топлина и нежно, успокояващо сияние.
След като продължи още малко, ………………... достигна до „Моста на тайните шепоти“. Мостът беше стар, покрит с мъх и обвит в тайнственост. Той пристъпи предпазливо, но в момента, в който направи първата крачка, чу шепот:
– ………………..., не се плаши. Само този, който слуша сърцето си, може да намери пътя.
Той усети как сърцето му забързано затуптя, но смело продължи напред.
– Сигурен съм, че ме чака нещо удивително! – прошепна той на себе си.
Стигна до последното място, отбелязано на картата – „Сърцето на Розовата долина“. Когато пристъпи към малката поляна, заобиколена от нежни рози, видя, че в средата има кръгъл камък, а върху него лежеше древен свитък.
Свитъкът сякаш го чакаше. ………………... се наведе, развърза малката панделка, която го държеше затворен, и започна да чете. На свитъка пишеше: „Това, което търсиш, не е съкровище, а сила, която винаги е била в сърцето ти. Вярата и смелостта са твоите най-големи дарове.“
Докато ………………... четеше, светулките се събраха около него, а кристалът в джоба му заблестя толкова ярко, че сякаш освети цялата поляна.
– Аз… аз наистина открих сърцето на Розовата долина! – прошепна той с благодарност и благоговение.
Той разбра, че това вълшебно преживяване бе предназначено да му покаже, че истинското чудо не е само в тайнствените места и магическите предмети, а в неговата собствена способност да вярва и да има смелост. Със сърце, изпълнено с нова сила и увереност, ………………... се върна в селото, прегърнал своето откритие.
Историята на ………………... се разпространи из селото, но само тези, които наистина вярваха в магията, можеха да разберат какво е преживял той. От този ден нататък, винаги когато някой изпитваше нужда от кураж, ………………... бе там, за да му напомни:
– Смелостта и вярата са твоите най-големи дарове.
*на местата с многоточие напишете вашето име, вие сте геройът на тази приказка!
В далечната земя, сгушена между величествените склонове на Стара планина и зелените хълмове на Средна гора, се намира едно необикновено кътче – Розовата долина. Там, където утринната мъгла обгръща високите върхове, а ароматът на розите се носи над полетата, са разположени градчето Карлово и малкото, но славно село Розино. Тези места са част от едно кралство, където всяко дете може да намери своето приключение. Тук природата изобилства от вълшебства и легенди.
Стара планина, като голям пазител, простира своите могъщи върхове над Карлово и Розино. От векове тя пази тайните на тези земи. Хората разказват, че в самото сърце на планината се крие мистериозна пътека. Тя води към магически извор, който никога не пресъхва. Според преданията изворът е пазен от красива принцеса, чийто живот е свързан с вълшебствата на планината. Говори се, че само онзи, който носи чисто сърце и смел дух, може да я зърне. Ако тя му се усмихне, желанията му ще бъдат чути от самата планина.
Но тази земя не е известна само с легендите за принцесата. Тук живее и един необикновен човек – Розински. Той е пазител на древната мелница в Розино, която се извисява до речното корито като свещен символ на трудолюбието и магията. Розински не е просто мелничар. Той е човекът, който пази най-дълбоките тайни на Розовата долина и легендите на Карлово и Розино. Всяка вечер, когато залезът окъпе Стара планина в златиста светлина, той сяда до мелницата си и разказва истории, които сякаш идват от самата земя.
Някои от неговите разкази описват смели деца, които са пътешествали из хълмовете на Средна гора и са открили скрити пещери, в които блестят кристали. Други говорят за древни съкровища, скрити в планинските пещери и пазени от дивите рози. А най-невероятните истории са за онези, които са намерили пътя към принцесата и са получили нейните благословии.
Розински е известен със своята мъдрост и доброта. Той винаги е готов да посрещне децата, които търсят отговори и чудеса. Розински вярва, че всяко дете, стъпило в тази земя, е герой на своя собствена история. Според него, вълшебствата се раждат тогава, когато вярваме в тях. Той показва на децата, че най-силната магия не е скрита в заклинанията. Тя се намира в смелото сърце и добротата.
Сега, когато държиш тази книга в ръцете си, ти ставаш част от легендите за Розовата долина, Карлово и Розино. Приеми поканата на Розински и нека твоето пътешествие започне от първата страница. От всяка история ще научиш за смелостта, приятелството и магията, която носи величествената природа на тези древни земи. Долината на розите, Стара планина и Средна гора са изпълнени с чудеса. Най-голямото чудо е пътешествието, което правим в собствените си сърца.
**********************************************************
Съдържание:
……………….. и мистериозната карта на Розовата долина
В едно малко селце, сгушено в подножието на Стара планина, живееше момче на име ………………... То беше смело и имаше богато въображение. ………………... винаги беше готов за ново приключение. Дните си прекарваше в обиколки из горите и ливадите, като изследваше всяко скрито кътче и малка пътечка около Розовата долина. Но знаеше, че долината крие повече, отколкото хората можеха да видят. Още от малък беше чувал приказки за древни съкровища и тайни, които се разкриват само на онези, които вярват в магията.
Една лятна утрин, докато се разхождаше край старата мелница на дядо Розински, ………………... забеляза нещо необичайно. Зад купчина стари чували се подаваше крайче от пергамент. Любопитството го обзе мигновено и той се втурна към него. Протегна ръка и внимателно го издърпа. Оказа се стара карта – изпъстрена с криволичещи линии и мистериозни символи, които показваха път, който ………………... не бе виждал преди. В самия център на картата бе нарисувана роза, обгърната от малки звездички. Под нея, с почти заличени букви, пишеше: „Пътят към сърцето на Розовата долина“.
– Значи това е вярно! – възкликна ………………..., а очите му блестяха от вълнение. – Тази карта ще ме отведе право в сърцето на магията!
Той прибра картата в джоба си и се затича към дома, за да се приготви. Взе всичко, което можеше да му потрябва – малка торбичка със закуска, вода и фенерче. Когато беше готов, погледна отново картата – първата отбелязана спирка беше наречена „Скритата поляна на светулките“.
След като тръгна по тесните горски пътеки, ………………... стигна до малка полянка, осветена от танцуващите светлини на стотици светулки. Докато минаваше през тях, те сякаш го обградиха, и една от светулките му прошепна:
– Поздравяваме те, смел пътешественико. Пътят напред е само за тези, които не се страхуват!
– Не се страхувам! – отвърна ………………..., като се усмихна широко. – Винаги съм искал да открия тайните на тази долина!
Светулките засияха още по-ярко около него и сякаш му показаха пътеката напред. Той продължи към второто отбелязано място на картата – „Езерото на луната“. Там пристигна привечер, когато луната започваше да се показва на хоризонта, а водата отразяваше тъмносиньото небе. ………………... се наведе над брега и забеляза, че на дъното на езерото имаше малък кристал, който блестеше със сребриста светлина.
– Хмм, нещо ми подсказва, че този кристал ще ми бъде полезен – прошепна си той и внимателно го извади от водата.
Кристалът излъчваше топлина и нежно, успокояващо сияние.
След като продължи още малко, ………………... достигна до „Моста на тайните шепоти“. Мостът беше стар, покрит с мъх и обвит в тайнственост. Той пристъпи предпазливо, но в момента, в който направи първата крачка, чу шепот:
– ………………..., не се плаши. Само този, който слуша сърцето си, може да намери пътя.
Той усети как сърцето му забързано затуптя, но смело продължи напред.
– Сигурен съм, че ме чака нещо удивително! – прошепна той на себе си.
Стигна до последното място, отбелязано на картата – „Сърцето на Розовата долина“. Когато пристъпи към малката поляна, заобиколена от нежни рози, видя, че в средата има кръгъл камък, а върху него лежеше древен свитък.
Свитъкът сякаш го чакаше. ………………... се наведе, развърза малката панделка, която го държеше затворен, и започна да чете. На свитъка пишеше: „Това, което търсиш, не е съкровище, а сила, която винаги е била в сърцето ти. Вярата и смелостта са твоите най-големи дарове.“
Докато ………………... четеше, светулките се събраха около него, а кристалът в джоба му заблестя толкова ярко, че сякаш освети цялата поляна.
– Аз… аз наистина открих сърцето на Розовата долина! – прошепна той с благодарност и благоговение.
Той разбра, че това вълшебно преживяване бе предназначено да му покаже, че истинското чудо не е само в тайнствените места и магическите предмети, а в неговата собствена способност да вярва и да има смелост. Със сърце, изпълнено с нова сила и увереност, ………………... се върна в селото, прегърнал своето откритие.
Историята на ………………... се разпространи из селото, но само тези, които наистина вярваха в магията, можеха да разберат какво е преживял той. От този ден нататък, винаги когато някой изпитваше нужда от кураж, ………………... бе там, за да му напомни:
– Смелостта и вярата са твоите най-големи дарове.
*на местата с многоточие напишете вашето име, вие сте геройът на тази приказка!
About delivery
За връзка с автора и поръчки, моля да се свържете на имейл: dermenci@hotmail.com или Фейсбук: https://www.facebook.com/share/15c1QAJ37j/?mibextid=wwXIfr
dermenci@hotmail.com
FLICKR CREDITS: Anka Albrecht |
Wicker Paradise| Wicker Paradise | Bonsoni.com | Bonsoni.com | Bonsoni.com | leica_camera
All text, photo, and video materials belong to their owners and are for demonstration purposes only. Please do not use them in commercial projects.
Wicker Paradise| Wicker Paradise | Bonsoni.com | Bonsoni.com | Bonsoni.com | leica_camera
All text, photo, and video materials belong to their owners and are for demonstration purposes only. Please do not use them in commercial projects.
